Е-БЮЛЕТИН НА МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

издание на Регионален исторически музей - София

Оброчен релеф от Сердика

РЕЗЮМЕ

Тази статия представя новооткритият вотивен релеф на Дионис, датиращ от II-III в. открит по време на спасителни разкопки на метростанция Сердика-II в София. Виждат са малки части от тялото на божество, в които на базата на паралели можем да разпознаем бога Дионис, както и част от фигурата на някой от неговите традиционни спътници - може би млад Силен. Ситуирането на находката е интересно - в жилищна част на частен дом. В същото помещение е открита още една вотивна плочка (с изображение на Тракийски конник). Това може да бъде пример за почитане на божествата в домашни храмове - ларариуми, но други следи освен тези плочи не са достигнали до нас.

Автор: Илиана Борисова-Кацарова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ilianabo@yahoo.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Костени и керамични пулчета за настолна игра от спасителните археологически разкопки в северната половина на площад Св.Неделя в София

РЕЗЮМЕ

В продължение на повече от един век на изследване на Сердика са намерени различни предмети, които се интерпретират като пулове, използвани в настолни игри. Те не са много на брой, но са достатъчно илюстративни, защото идват от различни археологически контексти. Предметът на тази статия е частта от тези находки - костни и керамични пулчета, открити при археологическите разкопки в северната част на днешния площад "Света Неделя" в град София.

Тези видове открития се срещат през периода на римско господство и много често остават сред непубликувания материал или се споменават само случайно. Фактът, че тяхноте датиране обикновено се поставя между І и V в., с изключение на няколкото случая, в които контекстът на намирането им - гроб, помещение в сграда и т.н., е изрично описан и датиран, както е в случая с находките от площад "Света Неделя" в София.

Трябва да се отбележи, че пулчетата от Сердика са сходни по форма и размери с тези, открити през І-ІV в. В останалите провинции на империята.

Автор: Елена Николова
Регионален исторически музей – София
elli.nikolova@googlemail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Фибули и елементи от колана от обект „Западна порта на Сердика“ (ІІ-VІ век)

РЕЗЮМЕ

От двете археологически кампании по проучването на обект „Западна порта на Сердика“са регистрирани тридесет и пет различни по функция украсо от облеклото.

В хронологически аспект находките формират две големи групи: първата половина на ІІ – началото / първата половина на ІІІ и втората половина на ІІІ – втората половина на ІV век, единични паметници се датират през целия ІІІ век, а две фибули се отнасят към V – края на VІ век. По-ранните украси типово произхождат от лимесните зони на Рейн и Дунав, а значителен процент от тях (подобна констатация е валидна и за по-късните изделия) се свързват с военни приносители.

Всички находки са от медна сплав (вероятно бронз), като напълно липсват по-евтините изделия, изработени от желязо, както и луксозната ювелирна продукция от благородни материали, което насочва към социалния статут на това население. Две от представените фибули се свързват с варварски инфилтрации в региона, но в различен период от време.

Автор: Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Трагедии в Столичната община: кметове убити по време на мандата им

РЕЗЮМЕ

Предстои отбелязването на 140-годишнината от обявяването на София за столица на България. Това несъмнено е повод да се разгледа историческото развитие на столичния град. То е свързано с дейността на десетки кметове, някои от които имат трагична съдба. Тази статия е посветена на тях.

Автор: Александър Мирков
Регионален исторически музей – София
aleksandyr_mirkov@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Практически съвети за организирането на временни изложби

РЕЗЮМЕ

В настоящата статия се прави преглед на етапите на организиране на временни изложби, конкретните стъпки в ревашане на административни и художествено – творчески дейности, цитира се нормативната база, която регламентира условията за преставяне на временни експозиции, както и взаимодействията с партньори от други институции, споделен е дъглогодишен опит в музейната сфера.

Автор: Мариана Маринова
Регионален исторически музей – София
mariyana.marinova@sofiahistorymuseum.bg@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Временна експозиция на Регионален исторически музей – София „В светлината на Освобождението“ (27 февруари – 15 април 2018 г.)

РЕЗЮМЕ

Настоящето съобщение представя временната експозиция на РИМ – София „В светлината на Освобождението” (27 февруари – 15 април 2018 г.), която бе подредена в експозиционните пространства на Триъгълната кула на крепостната стена на Сердика на бул. „Мария Луиза” № 16.

Посветена на 140 г. от Освобождението на България, изложбата бе официално включена в програмата на Министерство на културата за събитията по време на председателството на РБългария на Съвета на Европейския съюз под знака на европейската година на културното наследство.

В ролята на официален партньор в тази инициатива на музея се присъедини НЧ „Иван Н. Денкоглу - 1867” гр. София. Спазвайки традицията при всяка временна експозиция на РИМ – София да се организират съпътстващи културно – образователни събития, екипът организира и провеждането на две лекции – беседи сред ученици, студенти и граждани в музейната среда на изложбата. Проф. д-р Пламен Павлов изнесе лекция на тема „Освобождението на София и значението му за Освобождението на България” през месец март, а през април проф. д.и.н. Вера Бонева представи „Новобългарското образование в София (1839 – 1878 г.)”.

Автор: Десислава Първанова
Регионален исторически музей – София
parvanovad@yahoo.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Временна изложба на Регионален исторически музей – София „Паметта на софийската шевица – традиция, иновации и дизайнерски експерименти“ (22 март – 30 юни 2018 г.)

РЕЗЮМЕ

Разработката представя временна изложба на Регионалния исторически музей – София на традиционни софийски, самоковски и ихтимански шевици, резултати от преизползването и репликирането им в 20 – 40 – те години на ХХ в., както и съвременни везбарски и дизайнерски произведения. Използвани са архивни и съвременни фотографии за интерактивно представяне по темата.

Проучванията, изложбата и съпровождащите я събития потвърждават уникалността на традиционната софийска шевица. Разкриват предпочитанията на съвременните везбарки и дизайнери. Представят интереса на поколенията към символиката, разучаването на мотиви, пресъздаването им в украсата на облеклото, вещи за бита и различни аксесоари.

Автор: Кателина Салтирова-Павлова
Регионален исторически музей – София
kpavlova61@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Четвърта годишна изложба на Регионален исторически музей – София „Археология на София и Софийско“ (3 май – 3 септември 2018 г.)

РЕЗЮМЕ

Изложбата „Археология на София и Софийско“, сезон 2017 г., има за цел да запознае широката публика с актуалните резултати от изминалия археологически сезон. Тя е открита на 3 май 2018 г. и е достъпна за посещение до 3 септември (същата година). В нея са представени общо 9 обекта, датиращи от праисторията до късното средновековие: раннонеолитно селище Слатина-София; късноантичен стопански комплекс и средновековно селище при с. Мировяне, Столична община; източен некропол на Сердика при хотел „Хаят Риджънси София“, бул. „Янко Сакъзов“ №2 и 4, гр. София; пл. „Св. Неделя“, гр. София, с останки от късната античност, османския период и Възраждането; Градището – манастир „Св. Никола“ при с. Батулия, община Своге – крепост от късната античност; мюсюлмански некропол и късноантични структури на ул. „Цветан Минков“ №12, гр. София; Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“, Столична община – възрожденски манастир с по-ранна църква и останки от некропол от XV–XVI в.; некропол от XVIII–XIX в. на пл. „Позитано“ №1, гр. София; късносредновековен манастир и късноантична крепост „Кокалянски Урвич“, с. Кокаляне, Столична община.

Поради високата си художествена и научна стойност, акцент в изложбата представляват намерените по време на разкопките на пл. „Св. Неделя“ няколко бронзови пластики от II–III в. – на бог Дионис (обр. 5), на божествения Купидон, както и две крачета с фигури на Ерос, завършващи с лапи на лъв (обр. 4). Другите експонати, които заслужават да бъдат споменати, са златни нишки (обр. 3) (вероятно от покривало за глава), открити в 5 ямни гроба и една сводова гробница от V–VI в. при бившото кино „Сердика“ (при строителството на хотел „Хаят Риджънси София“), няколко седефени апликации от икони от XVIII–XIX в. от разкопките при Кремиковския манастир (обр. 7.1) и некропола при пл. „Позитано“, както и дървени прибори и фигури за шах (обр. 6) от жилищна постройка от XV–XVI в., проучена отново на пл. „Св. Неделя“.

Автор: Полина Стоянова
Регионален исторически музей – София
polinastoyanova@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Регистър на военните паметници на територията на Столична община: Изготвяне, задачи и въпроси

РЕЗЮМЕ

Настоящата публикация прави обществено достъпен първия (работен) вариант на регистър на военните паметници в Голяма столична община. В текстовата част се цели представяне на стъпките, пътищата и принципите на изготвянето на „опита” за регистър от неговия автор. Текстът проблематизира върху принципите и практиките на картотекирането, изграждането, преобразуването на военните паметници в България след 1989 г.

Автор: Илия Мечков
Регионален исторически музей – София
amechkov@abv.bg
ilia.mechkov@sofiahistorymuseum.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Настоящо състояние на Историко-археологически резерват „Сердика–Средец“

РЕЗЮМЕ

По време на студентската практика в Регионалния исторически музей - София ние извършихме теренен обход в историческия и археологически резерват "Сердика-Средец". След проучването отбелязахме 64 обекта, които са изоставени, рухнали или изличени. Поради тези причини решихме да представим цялата информация на карта с точки с различни цветове, за да покажем състоянието на всеки обект. Основното заключение на нашето изследване е, че тези обекти трябва да бъдат разкопани и защитени, защото те са част от историческо-археологическия резерват "Сердика-Средец". Също така заключаваме, че е важно да се преразгледат границите на резервата и да се разширят защитените територии. Основната причина за това е, че местонахождението на някои места е извън "Сердика-Средец", което ни кара да мислим, че археологическите доказателства за древното наследство са много повече.

Автор: Димитър Дамяновски
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
damyanovski92@abv.bg

Автор: Ваньо Панчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
venyoo@abv.bg

Автор: Николай Александров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
nikolayalexandrov.arch@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

Архив на изданието