КЪСНОХАЛКОЛИТНА КЕРАМИКА ОТ ГЕРМАНСКОТО КАЛЕ, С.ГЕРМАН, СОФИЙСКО
РЕЗЮМЕ
В Софийското поле са познати голям брой обекти от времето на праисторията (Петков 1931, 115–145; 1936, 403–423; 1950, 157–170; 1960, 44–58; 1961, 64–73; 1963, 177–194; Тодорова, Х. 1986, 123–132; Тодорова, Вайсов 1993, 97–116; Николов, Такорова 2021). За съжаление археологическите проучвания на неолита и халколита в района са изключително ограничени, което затруднява изследването на развитието и динамиката на поселищния живот. Преобладаващата част от познатите материали не произхожда от археологически разкопки, а са събрани при обходи и наблюдения през миналия век. Върху много малка част от обектите са проведени археологически проучвания, като добитите данни за стратиграфията са неясни, а материалът е частично публикуван.
Автор: Д-р Маргарита Попова
Национален исторически музей Отдел „История на бългaрските земи в oревността (праистория – Късна античност)“
margarita_po@abv.bg
БРОНЗОВИ КРАЧЕТА С ФОРМА НА ПЕЛТА ОТ СЕРДИКА
РЕЗЮМЕ
Дискусията върху т. нар. немонетни форми на пари, използвани в локалния търговския стокообмен на тракийските земи до налагането на истински парични знаци, има дълга история (срв. Балабанов 2011). За такива се смятат различни бронзови артефакти: слитъци с форма на опъната волска кожа, брадви, сърпове, гривни, стрели, делфинчета, трискели и други, чиято функция невинаги е ясна за съвременния изследовател (Манов 2006, 79; Балабанов 2011, 164–167). По-голямата част от тях са откривани под формата на колективни находки или произхождат от частни колекции и иззети от иманяри предмети, което не дава информация за техния контекст и силно затруднява тяхната датировка. Хронологията им като цяло се разполага в къснобронзовата и ранножелязната епоха докъм IV век пр. Хр. (Балабанов 2006, 14; Балабанов 2011, 166–167).
Автор: Доц. д-р Марио Иванов
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките, Секция за антична археология
slotarm74@gmail.com
КЪСНОАНТИЧЕН ЗИДАН ГРОБ ОТ ЗАПАДНИЯ НЕКРОПОЛ НА СЕРДИКА
РЕЗЮМЕ
През лятото на 2019 г. на ул. „Иван Денкоглу“ № 6 в гр. София е регистрирана нова част от западния некропол на римска Сердика. Спасителното археологическо проучване е проведено във връзка с инвестиционно намерение за строеж на офис сграда. Настоящият текст представя резултатите от проучването.
Имотът попада в I защитена зона на Историко-археологическия резерват „Сердика–Средец“ и има географски координати, отчетени по показания на GPS: СШ 42о 41І 39.41ІІ; ИД 23о 19І 03. 048ІІ . В кадастъра на гр. София, адресът е вписан като поземлен имот № 15-135053-27.03.2017 г. гр. София, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“ № 6 (Обр. 1).
Автор: Юниан Мешеков
Регионален исторически музей – София, Отдел „Археология и нумизматика“
meshekov@abv.bg
Автор: Гл. ас. д-р Илиана Борисова-Кацарова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Катедра „Археология“
ilianabo@yahoo.com
Автор: Гл. ас. д-р Надежда Атанасова
Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките, Секция „Антропология и анатомия“
ilianabo@yahoo.com
Автор: Владимир Цветков
Реставратор
vladotzvet@gmail.com
СИСТЕМНИ ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗДИРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРЕЗ 2020 Г. (ГЕРМАН И ЛОЗЕН)
РЕЗЮМЕ
Осъществените през 2020 г. теренни археологически издирвания в землищата на селата Герман и Лозен са началото на дългосрочен проект на РИМ–София, който предвижда да бъде обходена цялата незастроена крайградска територия на Столична община.
Активното строителство, което съпътства развиването на София (особено ясно изявено през последните десетилетия), усвоява огромна територия, за която в българската археология почти напълно липсва информация. През последните години бяха реализирани две теренни издирвания, свързани с инвестиционни проекти, в рамките на които бяха пререгистрирани и новорегистрирани десетки археологически обекти (Иванов, Чукалев 2017, 677–680; Лещаков, Лещаков 2012, 538–540). Тези резултати показват високата концентрация на културно-исторически локации в непосредствена близост до плътно застроената територия на столицата.
Автор: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София, Отдел „Археология и нумизматика“
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com
Автор: Д-р Методи Златков
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките, Секция за средновековна археология
metodi_man@abv.bg
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПО ВРЕМЕ НА „НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧНАТА ВЛАСТ“ 1944–1950 Г.
РЕЗЮМЕ
В края на 1944 г. след обединение се създава Съюзът на художниците в България. През разглеждания период, дружеството от професионална и творческа организация постепенно се политизира и става част от пропагандната машина на т.нар. „народно-демократична власт”, начело с комунистическата партия. Съюзът организира, направлява и координира дейността на своите членове във връзка със създаването на агитационни материали, произведения на изкуството и изложби с идейна насоченост и пр. за утвърждаване на новите комунистически идеи за развитието на българското общество. Опитът на един от видните представители на художническото съсловие Александър Жендов да посочи грешките и проблемите в организацията е неуспешен. Той е остро разкритикуван от партийната върхушка в лицето на Вълко Червенков и през 1950 г. е изключен и от Съюза и от партията. СХБ изпада в дълбока криза.
Автор: Теодора Мешекова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
tedimeshekova@gmail.com
ВРЕМЕННА ИЗЛОЖБА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ „ПРИЛОЖНО ЗЛАТАРСКО ИЗКУСТВО“ (3 ЮНИ – 26 СЕПТЕМВРИ 2021 Г.)
РЕЗЮМЕ
Представена е временната изложба на РИМ–София на тема „Приложно златарско изкуство“ в сградата на пл. „Бански“ No 1, открита на 3 юни и продължила до 26 септември 2021 г. В нея са посочени партньорите в реализирането на изложбата и нейните цели. Представени са подтемите, чрез които е разработена експозиционната тема, хронологичният обхват (ХІХ – началните десетилетия на ХХІ век) различните групи експонати, състоянието им и начина на излагане. Описани са акцентите, възможностите за визуална съпоставка с експонати от ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век, както и опита за своеобразна възстановка на златарската работилница, чрез експониране на почти пълен набор златарски инструменти. Посочени са някои имена на съвременни майстори-златари, прилагащи стари техники и технологии, чиито произведения са представени интерактивно с мултимедийния продукт, изготвен за изложбата. Отделено е място и на подготвените рекламни материали, а накрая е представен и екипът, подготвил и реализирал изложбата.
Автор: Кателина Салтирова-Павлова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
kpavlova61@abv.bg
ВРЕМЕННА ИЗЛОЖБА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ „ГЕОРГИ СТ. РАКОВСКИ И СОФИЙСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИ“ (13 АПРИЛ – 31 МАЙ 2021 Г.)
РЕЗЮМЕ
Настоящето съобщение представя временната експозиция на РИМ – София „Георги Ст. Раковски и софийските възрожденци“ (13 април – 31 май 2021 г.), която бе подредена в експозиционното подкуполно пространство на музея на пл. „Бански“ No 1. Посветена на 200-годинината от рождението на Георги Ст. Раковски изложбата бе организирана от РИМ–София и реализирана с партньорството на Национален литературен музей и Софийска градска художествена галерия. В експозицията бяха използвани архивни фотографии и документи от фондовете на Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Научния архив на Българската академия на науките.
Автор: Десислава Първанова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
parvanovad@yahoo.com
СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ
РЕЗЮМЕ
Спомени за София в първата си част са посветени на бул. „Окръжен“, впоследствие наречен бул. „К. Величков“, разказани от една негова дългогодишна жителка в периода от 1910 г. до към 70-те години на ХХ в. Другите спомени се отнасят за кв. Банишора в края на 50-те – началото на 60-те години на ХХ в., когато авторката им се премества в жк „Илинден“, но не губи връзка с родния квартал, където остават да живеят близките й роднини.
Автор: Марияна Маринова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
mariyana.marinova@sofiahistorymuseum.bg
МЯСТОТО НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО В РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ. ВРЕМЕННИ ЕКСПОЗИЦИИ НА СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ ПРЕЗ 2021 Г.
РЕЗЮМЕ
Вече повече от 5 години след откриването на новата постоянна експозиция на Музея за история на София в реставрираната сграда на бившата Централна минерална баня великолепният паметник на архитектурата се превръща и в място за представяне на съвременно изкуство. Освен голям брой изложби, представящи артефакти, експонати, предмети, художествени произведения и архивни фотографии, свързани с историята на града, в залите на музея, както и на филиалите му, често се провеждат и изложби на съвременни български и чуждестранни автори, авторски колективи и организации.
Автор: Христина Грозданова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
hristinart@gmail.com
БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО С АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОФИЛ (1878–1944 Г.). ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
РЕЗЮМЕ
След Руско-турската война от 1877–1878 г. и Освобождението на България от османско владичество започва период на поетапно изграждане на държавните институции във всички сфери на обществения живот в страната, в това число и тези в областта на културата и културно-историческото наследство.
Автор: Д-р Даниел Иванов
Регионален исторически музей – София, Отдел „Недвижими културни ценности“
daniel_ivanov1979@abv.bg
