ПРАИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ОТ МЕСТНОСТТА ЧУНГОВИЦА, С. ЛОЗЕН, СТОЛИЧНА ОБЩИНА
РЕЗЮМЕ
Настоящото кратко съобщение е свързано със съхраняваните в РИМ–София материали от праисторическото селище в местността Чунговица, с. Лозен. То е едно от многото праисторически селища в района на Софийското поле познати единствено от теренни обходи от миналия век (Петков 1931: 115–145; Петков 1936: 403–423; Петков 1950: 157–170; Петков 1960: 44–58; Петков 1961: 64–73; Петков 1963: 177–194; Тодорова 1986: 123–132; Тодорова, Вайсов 1993: 97–116).
Автори: Д-р Маргарита Попова
Национален исторически музей
margarita_po@abv.bg
Люба Дафова
Регионален исторически музей – София
l.k.dafova@gmail.com
КЪСНОАНТИЧНИЯТ КОМПЛЕКС В КВ. ВЕРДИКАЛ, ГР. БАНКЯ – ДАННИ И МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА ПРЕЗ 1981 Г.
РЕЗЮМЕ
Феноменът „римска вила“ (villa urbana/suburbana/rustica) е широко разискван в научната литература. Сред родните заглавия, занимаващи се с проблематиката се откроява изследването на Венцислав Динчев „Римските вили в днешните български земи“ (Динчев 1997). През последните години във връзка с редица инфраструктурни държавни начинания значително се увеличи броят на извънградските обекти от най-общо епохата на Късната античност, засечени в различни райони на България.
Автор: Д-р Анани Антонов
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
anani_antonov@abv.bg
ТЕРЕННИ ИЗДИРВАНИЯ В ЗЕМЛИЩАТА НА СЕЛАТА ЛОЗЕН И КАЗИЧЕНЕ, РАЙОН ПАНЧАРЕВО, СТОЛИЧНА ОБЩИНА
РЕЗЮМЕ
През месеците октомври-ноември 2021 г. се проведе втората експедиция по проекта на Регионален исторически музей – София (РИМ–София) „Системни теренни издирвания на незастроената част на Столична община“, свързан с актуализиране и обновяване на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ (АИС „АКБ“) за област София като част от механизмите за превенция и опазване на културното наследство на столицата.1 През тази година експедицията се осъществи с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програмата за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация и собствено съфинансиране.
Автори: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com
Д-р Методи Златков
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
metodi_man@abv.bg
БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР И ПРЕДСТАВАТА ЗА САРАЦИНИТЕ
РЕЗЮМЕ
Целта на настоящото изследване е да се обогати картината, представяща съвремието на Боянския майстор, като към нея се добави образът на сарацините, представен в сцената „Св. Никола спасява Василий от сарацински плен“ (Фиг. 1). В процеса на анализ ще се разкрият етнопредставата за сарацините в средновековния българин и вероятните мотиви за изобразяването на тази сцена в притвора на западната стена над входа в Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“.
Автор: Ели Антова
Национален исторически музей
eliventurer@abv.bg
СВЕДЕНИЯТА ЗА ВЛАСИ „РИМСКИ ПАСТИРИ“ И УПОТРЕБАТА НА ТЕРМИНИТЕ BULGARI, BLASII И MESSIANI В УНГАРСКИТЕ ХРОНИКИ ОТ XIII–XV ВЕК
РЕЗЮМЕ
В средновековната западноевропейска историопис власите са познати още от времето на Третия (1189–1192 г.) и Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204 г.), но въпросът за тяхното минало и какви са те като народ не занимава хронистите, отразяващи тези събития.
Автор: Цветозар Йотов
Регионален исторически музей – София
tzvetozar.yotov@gmail.com
ДИАЛEКТИКА НА УПРАВЛЕНСКИТЕ И ИЗМЕРИТЕЛНИ СИСТЕМИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ
РЕЗЮМЕ
Настоящата група от статии е посветена на развитието на явления, определящи в хода на общата еволюция на човешката цивилизация, както причините за възникване на държавни образувания, така и логиката по която те изчезват от политическите карти на света.
Автор: Василис Пимпас
Регионален исторически музей – София
vaspimpas@gmail.com
ТАКОР КЮРДЯН – ТАКИ 25 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
РЕЗЮМЕ
Какво нещо е времето – когато героят на настоящия разказ си е отишъл от този свят, аз съм бил на една година. Трудно е да се състави фотографска или каквато и да е друга история от фрагменти. Все пак си заслужава да се правят опити. Тук ще избягвам епитети от типа на „голям“, „заслужил“, „майстор“, „значим“ и др., каквито обикновено се употребяват, говорейки за фотографи от близкото ни минало.
Автор: Силвио Томов
Исторически музей – Самоков
tomov_1996@abv.bg
ИЗЛОЖБА ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ БОЕВ
РЕЗЮМЕ
Николай Боев е известен зоолог, орнитолог, учен на световно равнище, основоположник на опазването на природата и околната среда в България, един от първите илюстратори на научни издания у нас. „100 години от рождението на Николай Боев“ е изложба, организирана от Регионален исторически музей – София, в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН, ДАФНИ и благодарение на проф. Златозар Боев, син на Николай Боев. В нея са показани избрани оригинални илюстрации, карикатури, декоративни проекти, рисунки, съхранени и предоставени от семейството.
Автор: Христина Грозданова
Регионален исторически музей – София
hristinart@gmail.com
НАУЧНАТА ИЛЮСТРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТ XIX ДО СРЕДАТА НА XX ВЕК И НЕЙНОТО МЯСТО В НАУЧНИТЕ ИЗДАНИЯ И ОТВЪД ТЯХ
РЕЗЮМЕ
От първите, все още учебни изследвания, част от обучението в Националната художествена академия (НХА) до днес някои от най-интересните търсения в работата ми остават свързани с научната илюстрация. Макар през последните няколко години фокусът на проучванията ми да е поставен основно върху строго научните издания и техните специфики, то в българското изкуство още от XIX век чак до днес научната илюстрация продължава да бъде допирна точка между привидно отдалечените светове на науката и изкуството.
Автор: Христина Грозданова
Регионален исторически музей – София
hristinart@gmail.com
„СПОМЕНИ ЗА ШЕСТ СОФИЙСКИ УЛИЦИ“ ОТ ВЕРА МЕЧКАРОВА
РЕЗЮМЕ
В Научния архив на Регионален исторически музей – София са запазени спомени на софиянци, живели и работили в столицата. Сред тях са и заведените под инвентарен № 978 подробни описания за шест софийски улици. Това са улиците „Граф Игнатиев“ (в 16 стр.), „Цар Шишман“ (8 стр.), „6-и септември“ (8 стр.), „Оборище“ (8 стр.), „Мусала“ (3 стр.) и „Женева“ (6 стр.).
Автор: Марияна Маринова
Регионален исторически музей – София
mariyana.marinova@sofiahistorymuseum.bg
