История
СОФИЯ И СОФИЙСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛЯ КРАСИМИР ДАМЯНОВ
РЕЗЮМЕ
През 80-те години на ХХ в. Красимир Дамянов си спечелва име сред пишещите братя с разкази като „Кукувицата“, „Ботушите“, „Втора хирургия“, „Квенкер и лисицата“, „Защо няма Бог“, „Иск“, „Паскалев“. Те са образци на словесното творчество, преводими и разбираеми извън родния контекст. Литературният критик Симеон Янев причислява Дамянов към най-добрите автори от поколението на 40-те години, което създава ярка литература извън официалния канон на „социалистическото изкуство“ (Янев 2018: 111). Писателят и литератор Деян Енев пише за времето на своята младост: „…разказите на Красимир Дамянов ни зашеметиха. Той издаде само два сборника – „Защо няма Бог?“ и „Дяволски нокът“, но в тях беше всичко, което търсехме като млади и зелени белетристи в областта на разказа. Наред с големите ни разказвачи, той беше нашият истински учител – баткото, който може да бяга най-бързо и да скача най-високо, но човек от нашия двор, от нашето училище, от нашата улица. Един от нас“ (Енев 2009: 148). След двайсет години мълчание Красимир Дамянов публикува романа „Дневникът на една пеперуда“ (2008 г.), който бе номиниран за трите най-престижни литературни награди в България. Последва „Студентът по хармония (Балада за Виктор Пасков)“ от 2012 г. Романът се превърна в атракцията на Международния панаир на книгата. През 2022 г. те и „Hispania“, останал незавършен поради смъртта на писателя (11. 01. 2015), бяха обединени като три последователни части на един роман. Към 2009 г. Дамянов написва изключителната си пиеса „Дяволски нокът“, която е била пред поставяне в Народния театър (Борисов 2020). Писателят бе приветстван от своите верни приятели, именити литературни критици и писатели сред които Михаил Неделчев, Деян Енев, Румен Леонидов, Златко Енев, Захари Карабашлиев. Романите му предизвикаха литературна и медийна дискусия.
Автор: Д-р Илия Мечков
Регионален исторически музей – София
amechkov@abv.bg
„ВЪДВОРЯВАНЕ И ИЗГНАНИЕ“ – БОНЧО МАТЕЕВ БОНЧЕВ И НЕГОВИЯТ ТРУД
РЕЗЮМЕ
Отношенията човек-държава, винаги са били предмет не само на научни изследвания, художествени интерпретации, но и на обществен интерес. Това се наблюдава с особена сила в нашия век, когато все по-актуална става темата за човешките права. Задържането на хора, тяхното интерниране и въдворяване имат исторически, правен и морален аспект. Тези практики имат дълга история, но и темата е актуална и важна в наши дни, когато част от тях продължават да се прилагат и днес.
Настоящата статия има за цел не само да разгледа и анализира книгата на Бончо Матеев Бончев, но и да осветли някои позабравени и неизследвани процедури от правната юрисдикция в царство България. Този негов труд спомага тълкуването на тогавашното законодателство и отразява гледната точка на властимащите от това време.
Автор: Силвио Томов
Регионален исторически музей – София
tomov_1996@abv.bg
ТУРИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В СОФИЯ ЧАСТ 1: ОТ НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ ДО 50-ТЕ ГОДИНИ НА XX В.
РЕЗЮМЕ
След Освобождението на България през 1878 г., все повече български и чужди пътешественици посещават българските планини. За това допринасят безопасността и далеч по-благоприятните условия за пътуване, социално-икономическото развитие на българското общество, както и зараждането на новия интелектуален елит. Това явление е част от нарастващата тенденция от XIX в. за популяризация на планинския туризъм на Стария континент. Още преди Освобождението европейски пътешественици, дипломати и учени преоткриват чара на планинските склонове из българските земи, в това число и извисяващата се над София планина Витоша. Първото научно планинарско изкачване на витошкия Черни връх е извършено от австрийския геолог Ами Буе през 1836 г., описано подробно в неговите пътеписи из Балканите (Boue 1840). По-късно, през 1869 г. австрийският учен геолог проф. Хохщетер изкачва Витоша и изрича думите: „София и Витоша са така неразделни, както Неапол и Везувий, Cape Town и Table Mountain” (Делирадев 1926: 5).
Автор: Д-р Марио Филипов
Регионален исторически музей – София
mfilipov88@gmail.com
