РЕЛЕФ НА МИТРА ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА СОФИЯ
Автор: Надежда Кирова
РЕЗЮМЕ
Предмет на настоящата статия е релеф на бог Митра намерен недалеч от София (с. Герман). Той е част от колекцията на Регионален исторически музей – София и тук се публикува за първи път. Представлява сцена на тавроктония, т.е. убиване на бика. Подобни релефи са използвани в митреумите из цялата Римска империя. Сердика е един от главните центрове в провинция Тракия, където се почитал Митра. Релефът от Герман представя много особености, изпълнен е много внимателно и детайлно. Може да бъде датиран през втората половина на II в.
СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТ БУЛ.„ХРИСТО БОТЕВ“ № 52
Автори: Александър Станев, Владислав Тодоров, Емилия Евтимова
РЕЗЮМЕ
Спасителното археологическо проучване на обект бул. „Христо Ботев” № 52, дава възможност да се направят няколко извода: теренът остава встрани от застроената градска площ до края на ХVІІІ век. Намерените антични материали от ІV-VІ век (обр. 6.1-9, 7.1-6) и средновековни от ХІІ век (обр. 7.7-9) не са свързани със структурите, регистрирани в рамките на парцела. В източната част на изследваното пространство се разкри корито на река, която се е спускала от юг към север. В нейното русло са открити османските монети от ХV и ХVІ век (обр. 10.4-6). В края на ХVІІІ – началото на ХІХ век на западната заливна тераса се е образувало градско сметище, от което произхожда и основната част от керамичния материал (обр. 8.1-10). Около средата на ХІХ век реката е пресушена. Вероятно покачването на подпочвените води при влажно време е принудило живеещите наоколо да изградят бродове от масивни камъни. Между средата и края на ХІХ век теренът е засипан с пръст. По този начин в него попадат археологически материали, донесени отвън (обр. 9.1-8, 10.1-3). Приблизително по същото време се появява нетрайна постройка от кирпич, както и тясната улица с каменна настилка, ориентирана изтокзапад, която е отвеждала към централната част на София. През ХХ век източната част от терена остава във вътрешния двор на масивна сграда, която е дълбоко вкопана в западната част на парцела. Отново през ХХ и началото на ХХІ век са извършени нови дълбоки вкопавания и засипвания на терена, което допълнително затруднява интерпретацията на археологическия материал. Разкопките въпреки липсата на културни напластявания до времето на Възраждането имат своя приносен характер за ранната история на София.
УЧЕНИЧЕСКИТЕ КООПЕРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ (1899-1944)
Автор: Александър Мирков
РЕЗЮМЕ
В края на ХІХ и началото на ХХ в. в България възникват първите кооперативни дружества. Скоро кооперативната идея намира свои привърженици и сред учащата се младеж. През след ващите десетилетия спонтанно се образуват множество ученически кооперации с разнородна дейност. Те получават институционална регламентация и се превръщат във важна организа ционна форма за сдружаване на младото поколение в страната. Статията е посветена на тази малко позната страница от историята на родното образование.
СОФИЙСКИТЕ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ НА АРХ. ПЕНЧО КОЙЧЕВ
Автор: доц. д-р Валентина Върбанова
РЕЗЮМЕ
Архитектурното творчество на арх. Пенчо Койчев е добре проучено по отношение на неговите монументални творби – съдебни палати, здравни, транспортни и учебни сгради. Изследовате лите отделят по-малко внимание на неговото жилищно строителство. В настоящата статия са включени четири жилищни сгради, проектирани от него в София. Всяка една от тях има статут на недвижима културна ценност.
СИСТЕМА НА БЮСТ-ПАМЕТНИЦИ В ГР.СОФИЯ ПРЕЗ „СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД” - ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕ
В изследването е потърсена логиката при разполагането на бюстове-паметниците и при из бора на честваните личности от социалистическия период в зелените площи на гр. София. Засегнати са темите за парковото развитието и за съдбата на паметниците. В статията е дадена обобщена представа за почти всички бюстове-паметници на територията на гр. София от социалистическия период – 120 на брой и от междувоенния в Борисовата гра дина – 18 на брой. В изследването са приложени 10 таблици, с които са представени бюстовепаметниците в парковете и градините на града и още 2 в приложение, в които са представени общо бюстове-паметниците от социалистическия период и след началото на демократичните промени. Ползвани са изданията и архивът на музея за история на София, откъдето са взети оригинални снимки на вече несъществуващи паметници. Останалите снимки, които отразяват актуалното състояние на идеологически-мотивираните паметници, са авторски. Паметниците от социалистическия период в гр. София са част от прилагането на една ма щабна мемориална концепция, която обхваща хомогенно градската територия и я насища с героика и символи. Изборът на честваните герои, съчетаването на различни видове паметни ци, съседството на „сакрални” места са добре премислени с оглед на постигане на целите на идеологическото въздействие. След като „социалистическата” държава, посветена на свръхпроизводство на символни знаци, веднъж вече е създала със свойствения ѝ планов, масов подход съвкупност от паметници върху заварена или изграждаща се урбанистична структура, която съществува и днес, актуалната ценност на това културно наследство може да бъде ви дяна в откриването на „добрите” примери от взетите градоустройствени и паркоустройствени решения.
