Археология
СПАСИТЕЛНО ТЕРЕННО ИЗДИРВАНЕ В РАЙОНА НА С. ДОБРОСЛАВЦИ, СТОЛИЧНА ОБЩИНА: РЕЗУЛТАТИ И НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ
РЕЗЮМЕ
Проучването е проведено в рамките на шест работни дни (17 – 25 ноември 2025 г.) във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на икономическа зона върху терена на бившото „Летище Доброславци“. Възложената за проучване площ от 2,9 кв. км се намира в землищата на селата Доброславци и Мировяне и на гр. Нови Искър. Целта е локализиране на археологически обекти в рамките на инвестиционната площ и определяне на мерки за тяхното опазване. Първият етап на работата включва анализ на данни от ГИС АКБ и справка с наличната литература за региона. Вторият етап е самото провеждане на интензивни теренни археологически издирвания с използване на ГИС технологии за документиране и анализ с цел пълно покриване на територията. Натрупаните данни са обработени в предварително създадената от специалисти в Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН) ArcGIS база данни. Методът на проучване е равномерно плътно покриване на територията, съобразено с терена.
Автори: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com
Д-р Методи Златков
Национален археологически институт
с музей при Българска академия на науките
metodi_man@abv.bg
Цветина Гетовска, докторант
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
tsgetovska@gmail.com
ГРЕБЕНИ ОТ ЕПОХАТА НА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ, ОТКРИТИ ПРИ ПРОУЧВАНИЯТА НА АМФИТЕАТЪРА В СЕРДИКА
РЕЗЮМЕ
Изработването на изделия от рог и кост е широко практикувано в епохата на Късната античност. Археологическите свидетелства за тяхното използване нарастват ежегодно, давайки основание да причислим косторезното дело към отраслите, имащи важно място в ежедневието на древното население по нашите земи.
Много често находките от тези материали остават незадоволително публикувани поради ред причини. В повечето случаи те не са толкова атрактивни, колкото са например изделията от благороден и неблагороден метал. От друга страна, не са толкова многобройни, колкото са керамичните фрагменти на даден обект. И не на последно място, тяхната формална промяна във времето не е толкова съществена, което възпрепятства стесняването на хронологическото разпространение на отделните типове, подтипове, варианти и т.н. Следователно, за да може да се разсъждава за датировката им, от изключителна важност се явява документирането на контекста, от който произхождат обсъжданите предмети и откритият с тях съпътстващ инвентар (ако има такъв), което впрочем би следвало да е основно правило, спазвано по време на археологически проучвания въобще.
Настоящата публикация има за цел да приведе в научно обращение двустранните трипластинни гребени, открити при проучванията на амфитеатъра на Сердика. Направен е опит да се внесат повече детайли около контекста на намирането им (когато това е възможно), да се разгледат аргументите относно съществуването на косторезна работилница, да се коментират техническите характеристики на находките, да се направи съпоставка на обсъжданите предмети с други такива, открити в района на Сердика, а също и в по-широк ареал, обхващащ Долен и Среден Дунав.
Автор: Гергана Узунова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
gergana.uzunovaa@gmail.com
„ЖИВОТЪТ“ НА ЕДНА ПРОВИНЦИЯ – СЛУЧАЯТ DACIA MEDITERRANEA
РЕЗЮМЕ
Провинция Вътрешна Дакия е част от административната уредба на римската империя през Късната античност. Тя е една от петте провинции, които съставляват диоцез Дакия. Основен град – столица на тази област е Serdica. Съществуването на Dacia Mediterranea не излиза от хронологическите граници на късноантичната епоха. Настоящата статия няма за цел да се задълбочава в хронологическите проблеми на Късната античност и разграничаването ѝ спрямо класическата антична древност и средновековието. Това е дискусия, надхвърляща далеч целите и задачите на работата. Все пак ще маркирам какви според мен са нейните хронологически граници. Началото на епохата е свързано с дълбоките промени в административния, обществения и религиозния живот на империята, както и в нейното военно дело, настъпили в хода на т. нар. Диоклецианово-Константинови реформи.
Автор: Анани Антонов
Национален археологически институт с музей Българска академия на науките
anani_antonov@abv.bg
