Археология
ТЕРЕННИ ИЗДИРВАНИЯ В ЗЕМЛИЩАТА НА СЕЛАТА ЛОЗЕН И КАЗИЧЕНЕ, РАЙОН ПАНЧАРЕВО, СТОЛИЧНА ОБЩИНА
РЕЗЮМЕ
През месеците октомври-ноември 2021 г. се проведе втората експедиция по проекта на Регионален исторически музей – София (РИМ–София) „Системни теренни издирвания на незастроената част на Столична община“, свързан с актуализиране и обновяване на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ (АИС „АКБ“) за област София като част от механизмите за превенция и опазване на културното наследство на столицата.1 През тази година експедицията се осъществи с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програмата за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация и собствено съфинансиране.
Автори: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com
Д-р Методи Златков
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
metodi_man@abv.bg
КЪСНОАНТИЧНИЯТ КОМПЛЕКС В КВ. ВЕРДИКАЛ, ГР. БАНКЯ – ДАННИ И МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА ПРЕЗ 1981 Г.
РЕЗЮМЕ
Феноменът „римска вила“ (villa urbana/suburbana/rustica) е широко разискван в научната литература. Сред родните заглавия, занимаващи се с проблематиката се откроява изследването на Венцислав Динчев „Римските вили в днешните български земи“ (Динчев 1997). През последните години във връзка с редица инфраструктурни държавни начинания значително се увеличи броят на извънградските обекти от най-общо епохата на Късната античност, засечени в различни райони на България.
Автор: Д-р Анани Антонов
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
anani_antonov@abv.bg
ПРАИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ОТ МЕСТНОСТТА ЧУНГОВИЦА, С. ЛОЗЕН, СТОЛИЧНА ОБЩИНА
РЕЗЮМЕ
Настоящото кратко съобщение е свързано със съхраняваните в РИМ–София материали от праисторическото селище в местността Чунговица, с. Лозен. То е едно от многото праисторически селища в района на Софийското поле познати единствено от теренни обходи от миналия век (Петков 1931: 115–145; Петков 1936: 403–423; Петков 1950: 157–170; Петков 1960: 44–58; Петков 1961: 64–73; Петков 1963: 177–194; Тодорова 1986: 123–132; Тодорова, Вайсов 1993: 97–116).
Автори: Д-р Маргарита Попова
Национален исторически музей
margarita_po@abv.bg
Люба Дафова
Регионален исторически музей – София
l.k.dafova@gmail.com
