РЕЗЮМЕ
В края на 1944 г. след обединение се създава Съюзът на художниците в България. През разглеждания период, дружеството от професионална и творческа организация постепенно се политизира и става част от пропагандната машина на т.нар. „народно-демократична власт”, начело с комунистическата партия. Съюзът организира, направлява и координира дейността на своите членове във връзка със създаването на агитационни материали, произведения на изкуството и изложби с идейна насоченост и пр. за утвърждаване на новите комунистически идеи за развитието на българското общество. Опитът на един от видните представители на художническото съсловие Александър Жендов да посочи грешките и проблемите в организацията е неуспешен. Той е остро разкритикуван от партийната върхушка в лицето на Вълко Червенков и през 1950 г. е изключен и от Съюза и от партията. СХБ изпада в дълбока криза.
Автор: Теодора Мешекова
Регионален исторически музей – София, Отдел „История, етнография и художествени ДКЦ“
tedimeshekova@gmail.com
