РЕЗЮМЕ
Спасителното археологическо проучване на обект бул. „Христо Ботев” № 52, дава възможност да се направят няколко извода: теренът остава встрани от застроената градска площ до края на ХVІІІ век. Намерените антични материали от ІV-VІ век (обр. 6.1-9, 7.1-6) и средновековни от ХІІ век (обр. 7.7-9) не са свързани със структурите, регистрирани в рамките на парцела. В източната част на изследваното пространство се разкри корито на река, която се е спускала от юг към север. В нейното русло са открити османските монети от ХV и ХVІ век (обр. 10.4-6). В края на ХVІІІ – началото на ХІХ век на западната заливна тераса се е образувало градско сметище, от което произхожда и основната част от керамичния материал (обр. 8.1-10). Около средата на ХІХ век реката е пресушена. Вероятно покачването на подпочвените води при влажно време е принудило живеещите наоколо да изградят бродове от масивни камъни. Между средата и края на ХІХ век теренът е засипан с пръст. По този начин в него попадат археологически материали, донесени отвън (обр. 9.1-8, 10.1-3). Приблизително по същото време се появява нетрайна постройка от кирпич, както и тясната улица с каменна настилка, ориентирана изтокзапад, която е отвеждала към централната част на София. През ХХ век източната част от терена остава във вътрешния двор на масивна сграда, която е дълбоко вкопана в западната част на парцела. Отново през ХХ и началото на ХХІ век са извършени нови дълбоки вкопавания и засипвания на терена, което допълнително затруднява интерпретацията на археологическия материал. Разкопките въпреки липсата на културни напластявания до времето на Възраждането имат своя приносен характер за ранната история на София.
Автори:
Александър Станев
РИМ - София гр. София, пл. Бански № 1
alexander.stanev@gmail.com
Владислав Тодоров
vladislavtodorov@abv.bg
Емилия Евтимова
НАИМ БАН
гр. София, ул. Черковна № 2
ema_ev@abv.bg
