Брой 7

РЕЗЮМЕ

Изработването на изделия от рог и кост е широко практикувано в епохата на Късната античност. Археологическите свидетелства за тяхното използване нарастват ежегодно, давайки основание да причислим косторезното дело към отраслите, имащи важно място в ежедневието на древното население по нашите земи.

Много често находките от тези материали остават незадоволително публикувани поради ред причини. В повечето случаи те не са толкова атрактивни, колкото са например изделията от благороден и неблагороден метал. От друга страна, не са толкова многобройни, колкото са керамичните фрагменти на даден обект. И не на последно място, тяхната формална промяна във времето не е толкова съществена, което възпрепятства стесняването на хронологическото разпространение на отделните типове, подтипове, варианти и т.н. Следователно, за да може да се разсъждава за датировката им, от изключителна важност се явява документирането на контекста, от който произхождат обсъжданите предмети и откритият с тях съпътстващ инвентар (ако има такъв), което впрочем би следвало да е основно правило, спазвано по време на археологически проучвания въобще.

Настоящата публикация има за цел да приведе в научно обращение двустранните трипластинни гребени, открити при проучванията на амфитеатъра на Сердика. Направен е опит да се внесат повече детайли около контекста на намирането им (когато това е възможно), да се разгледат аргументите относно съществуването на косторезна работилница, да се коментират техническите характеристики на находките, да се направи съпоставка на обсъжданите предмети с други такива, открити в района на Сердика, а също и в по-широк ареал, обхващащ Долен и Среден Дунав.

Автор: Гергана Узунова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
gergana.uzunovaa@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕЗЮМЕ

Проучването е проведено в рамките на шест работни дни (17 – 25 ноември 2025 г.) във връзка с инвестиционно намерение за изграждане на икономическа зона върху терена на бившото „Летище Доброславци“. Възложената за проучване площ от 2,9 кв. км се намира в землищата на селата Доброславци и Мировяне и на гр. Нови Искър. Целта е локализиране на археологически обекти в рамките на инвестиционната площ и определяне на мерки за тяхното опазване. Първият етап на работата включва анализ на данни от ГИС АКБ и справка с наличната литература за региона. Вторият етап е самото провеждане на интензивни теренни археологически издирвания с използване на ГИС технологии за документиране и анализ с цел пълно покриване на територията. Натрупаните данни са обработени в предварително създадената от специалисти в Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН) ArcGIS база данни. Методът на проучване е равномерно плътно покриване на територията, съобразено с терена.

Автори: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com

Д-р Методи Златков
Национален археологически институт
с музей при Българска академия на науките
metodi_man@abv.bg

Цветина Гетовска, докторант
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
tsgetovska@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕЗЮМЕ

Самоков е родината на фотографията у нас. Градът се свързва и с природата поради факта, че е разположен в полите на Рила, наричан от мнозина „бялата порта на Рила”. От този град произлиза фотографската фамилия Карастоянови – няколко поколения фотографи, чието творчество надхвърля по значимост пределите на град Самоков, а техният родственик Бончо Карастоянов е и първият наш кинооператор. Светлописец е и първият самоковски кмет Иван Доспевски. С този край е свързан и Петър Боев – историк на българската фотография. В близкото минало творците се обединяват в клуб „Анастас Карастоянов”. Повечето от тези личности са добре проучени, но има десетки имена, за които се знае малко или почти нищо. Изследването на тяхната биография и творчество би допринесло за обогатяване на историята на това изкуство, не само по отношение на Самоков, а и на България. Немалко е написано, но има още какво да се добави. Такъв е и Борис Гончев, чийто живот и творчество са непознати, а заслужават внимание. Сред многобройните му интереси доминират фотографията и природата, по-специално планината.

Автор: Силвио Томов
Регионален исторически музей – София
stomov1996@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕЗЮМЕ

„Борисова градина“ е най-старият парк на територията на София, като централната му част е паметник на градинско-парковото изкуство, в чиито елементи са втъкани социалните промени през различните икономически условия на новата българска държава от освобождението ѝ до наши дни. Най-старата част на парка, оградена от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, бул. „Цариградско шосе“, бул. „Пейо Яворов“ и пешеходната алея, тангираща стадион „Васил Левски“, спортен комплекс „Българска армия“, Колодрума и къпалнята „Княгиня Мария Луиза“, е обявена за резерват и паметник на градинско-парковото изкуство през 1988 г. (ДВ, бр. 96 от 1988). Статията разглежда развитието на парковата част на „Борисова градина“ в три основни периода спрямо промените в управлението на държавата: От 1882 до 1944 г. – монархически период; От 1944 г. до 1990 г. – социалистически период; От 1990 до 2025 г. – период на пазарна икономика.

Автор: л. арх. Милена Васева
Лесотехнически университет – София
milena_vaseva@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕЗЮМЕ

Културното наследство, в частност недвижимото културно наследство, представлява връзката между миналото и бъдещето. Затова то е тясно свързано с идентичността, културните ценности и колективната памет на българското общество. Освен това културното наследство има историческа, художествена, научна и образователна стойност, като съдейства за развитието на глобален културен диалог и устойчива културна икономика и туризъм.

Автори: Калин Тодоров
Регионален исторически музей – София
pikaso1977@abv.bg

д-р Сотир Иванов
БНК на ИКОМ
i.sotir@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕЗЮМЕ

Настоящата статия има за цел да представи пред публика процеса по създаването на видеорубриката „Сградите разказват“ и да очертае основните мотиви, довели до нейното реализиране. В изложението се проследяват предпоставките и необходимостта от подобен тип инициативи, както и тяхното значение за популяризирането и опазването на културното наследство. Рубриката се вписва в последователен цикъл от дейности на Регионален исторически музей – София. Тя същевременно представлява и своеобразен завършек на един етап от работата на институцията, насочен към съхраняване и социализиране на градската памет.

Видеорубриката „Сградите разказват“ е посветена на проучването, съхраняването и популяризирането на недвижимото културно наследство на столицата. До момента са създадени два сезона. Първият излиза в края на 2024 – началото на 2025 г. и включва осем епизода. Вторият стартира в края на 2025 г. и съдържа четири епизода, като последният е публикуван през февруари тази година. В епизодите са представени историите на софийските сгради –недвижими културни ценности, чиито фасади пазят историите на личности и семейства, оформили интелектуалния облик на града през първата половина на ХХ век.

Автор: Йордана Николова
Регионален исторически музей – София
yordana.nikolova@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК