РЕЗЮМЕ
Изработването на изделия от рог и кост е широко практикувано в епохата на Късната античност. Археологическите свидетелства за тяхното използване нарастват ежегодно, давайки основание да причислим косторезното дело към отраслите, имащи важно място в ежедневието на древното население по нашите земи.
Много често находките от тези материали остават незадоволително публикувани поради ред причини. В повечето случаи те не са толкова атрактивни, колкото са например изделията от благороден и неблагороден метал. От друга страна, не са толкова многобройни, колкото са керамичните фрагменти на даден обект. И не на последно място, тяхната формална промяна във времето не е толкова съществена, което възпрепятства стесняването на хронологическото разпространение на отделните типове, подтипове, варианти и т.н. Следователно, за да може да се разсъждава за датировката им, от изключителна важност се явява документирането на контекста, от който произхождат обсъжданите предмети и откритият с тях съпътстващ инвентар (ако има такъв), което впрочем би следвало да е основно правило, спазвано по време на археологически проучвания въобще.
Настоящата публикация има за цел да приведе в научно обращение двустранните трипластинни гребени, открити при проучванията на амфитеатъра на Сердика. Направен е опит да се внесат повече детайли около контекста на намирането им (когато това е възможно), да се разгледат аргументите относно съществуването на косторезна работилница, да се коментират техническите характеристики на находките, да се направи съпоставка на обсъжданите предмети с други такива, открити в района на Сердика, а също и в по-широк ареал, обхващащ Долен и Среден Дунав.
Автор: Гергана Узунова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
gergana.uzunovaa@gmail.com
