Е-БЮЛЕТИН НА МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

издание на Регионален исторически музей - София

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ ОТ НЕОЛИТА И ЕНЕОЛИТА ОТ ТЕРЕННИ ИЗДИРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРЕЗ 2022 И 2023 Г.

РЕЗЮМЕ

През 2022 и 2023 г. бяха проведени теренни издирвания по проект на Регионален исторически музей – София за актуализиране и обновяване на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ за област София-град. По време на експедицията бяха регистрирани обекти с археологически материал, принадлежащ към периодите на неолита и/ или енеолита.

Автор: Цветина Гетовска, докторант
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
tsgetovska@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

АНТИЧНИ ЛАМПИ ОТ ФОНДА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ

РЕЗЮМЕ

Националният политехнически музей (НПТМ) е институция, занимаваща се със запазването, проучването и популяризирането на техническото наследство на България, включващо експонати свързани с времеизмерването, транспорта, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна, измервателна, битова и събощителна техника, и др. В своята дейност, музеят включва и предмети от сферата и на осветителната техника. Поради това, в своето почти 70-годишно съществуване, музеят е натрупал и известен брой предмети свързани с осветлението през античността.

Автор: Ангелос Гугудис
Регионален исторически музей – София
angelosgougoudis@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

КЪСНОАНТИЧНИЯТ КОМПЛЕКС В КВ. ОБЕЛЯ (СОФИЯ) – НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПРОУЧВАНИЯТА ОТ 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

РЕЗЮМЕ

Вилните стопанства са сред структурите, които играят значителна роля в дискусията относно характера на селищния живот на Балканските провинции през Късната античност. Вилите се явяват съвършено нов, „римски“ елемент в стопанската и икономическа структура на региона през античността. Привнесени от италийските земи в имперските провинции на изток, те могат да бъдат разгледани като нещо ново, своеобразен белег на романизацията.1 В същото време трябва да се отчете спецификата на локалните физикогеографски характеристики, климат и други фактори, които представят римската вила като динамично променяща се селищна структура. В този ред на мисли, анализът на данни от проучванията на селища от типа на вилните стопанства е немислим без да бъдат отчетени микрорегионалните специфики на района, в който те попадат.

Автор: д-р Анани Антонов
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
anani_antonov@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

АРХЕОМЕТАЛУРГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАХОДКИ ОТ БРОНЗОВАТА ЕПОХА ОТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ КРАЙ СЕЛО ЧУКОВЕЗЕР

РЕЗЮМЕ

Археометалургичното изследване обхваща находки, открити при спасително археологическо проучване на обект край село Чуковезер, община Драгоман, област София. Металните изделия са общо шестнадесет – три гривни, две декоративни игли, една игла за шиене, едно шило, осем ножа и един меч (Обр. 1). Гривните (Музей за история на София фонд „Археология“ (по-нататък МИС А) 8376, МИС А 8377 и МИС А 8378), както и пет от ножовете (МИС А 8379, МИС 8380, Основен фонд на археологическия обект край с. Чуковезер (по-нататък ОФ) 36/IV, ОФ 116/IV, МИС А 7953) са открити сред инвентара на гробове от некропола от II хил. пр. Хр. (Тонева 2015: 140; Бориславов, Иванова 2016: 184). Фрагментът от острие на двуостър меч (ОФ 19/IV) е без археологически контекст, но въз основа на паралели от територията на България би могъл да бъде датиран в XIII-XI в. пр. Хр. (Панайотов, Вълчева 2000: 473–474; Panayotov 1980: 182, 184–185). Всички останали находки са открити при проучването на селището от късната бронзова епоха (Бориславов и др. под печат). Това са иглата за коса със завита горна част (ОФ 896), фрагментът от декоративна игла с диагонално перфорирана глава (ОФ 833), иглата за шиене с ухо (ОФ 773), шилото (ОФ 745) и три от ножовете (ОФ 191, ОФ 635, ОФ 777).

Автор: Д-р Силвия Иванова
Регионален исторически музей – София
silvivanova@abv.bg

Автор: Д-р Деян Лесигярски
Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките
dlesigyarski@geophys.bas.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

РЕДОВНИ ТЕРЕННИ ИЗДИРВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА (2022 И 2023 Г.)

РЕЗЮМЕ

Настоящата публикация представя резултатите от третата и четвърта година на експедиции по проекта на Регионален исторически музей – София за актуализиране и обновяване на Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ за област София – град1. Финансирането им е осигурено от Министерство на културата по програмата за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация и собствено съфинансиране.

При полевата работа отново бе приложен принципът на тотално обхождане, като се работеше с два екипа. Натрупаните данни се обработиха в предварително създадената ArcGIS база данни и в Google My Maps.

За всички регистрирани обекти е изготвена документация – писмена, картографска и фотографска. Събраните материали се съхраняват в РИМ – София.

Автор: Д-р Александър Станев
Регионален исторически музей – София
alexander.stanev@sofiahistorymuseum.com

Автор: Д-р Методи Златков
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
metodi_man@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

ТУРИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В СОФИЯ ЧАСТ 1: ОТ НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ ДО 50-ТЕ ГОДИНИ НА XX В.

РЕЗЮМЕ

След Освобождението на България през 1878 г., все повече български и чужди пътешественици посещават българските планини. За това допринасят безопасността и далеч по-благоприятните условия за пътуване, социално-икономическото развитие на българското общество, както и зараждането на новия интелектуален елит. Това явление е част от нарастващата тенденция от XIX в. за популяризация на планинския туризъм на Стария континент. Още преди Освобождението европейски пътешественици, дипломати и учени преоткриват чара на планинските склонове из българските земи, в това число и извисяващата се над София планина Витоша. Първото научно планинарско изкачване на витошкия Черни връх е извършено от австрийския геолог Ами Буе през 1836 г., описано подробно в неговите пътеписи из Балканите (Boue 1840). По-късно, през 1869 г. австрийският учен геолог проф. Хохщетер изкачва Витоша и изрича думите: „София и Витоша са така неразделни, както Неапол и Везувий, Cape Town и Table Mountain” (Делирадев 1926: 5).

Автор: Д-р Марио Филипов
Регионален исторически музей – София
mfilipov88@gmail.com

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

„ВЪДВОРЯВАНЕ И ИЗГНАНИЕ“ – БОНЧО МАТЕЕВ БОНЧЕВ И НЕГОВИЯТ ТРУД

РЕЗЮМЕ

Отношенията човек-държава, винаги са били предмет не само на научни изследвания, художествени интерпретации, но и на обществен интерес. Това се наблюдава с особена сила в нашия век, когато все по-актуална става темата за човешките права. Задържането на хора, тяхното интерниране и въдворяване имат исторически, правен и морален аспект. Тези практики имат дълга история, но и темата е актуална и важна в наши дни, когато част от тях продължават да се прилагат и днес.

Настоящата статия има за цел не само да разгледа и анализира книгата на Бончо Матеев Бончев, но и да осветли някои позабравени и неизследвани процедури от правната юрисдикция в царство България. Този негов труд спомага тълкуването на тогавашното законодателство и отразява гледната точка на властимащите от това време.

Автор: Силвио Томов
Регионален исторически музей – София
tomov_1996@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

СОФИЯ И СОФИЙСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛЯ КРАСИМИР ДАМЯНОВ

РЕЗЮМЕ

През 80-те години на ХХ в. Красимир Дамянов си спечелва име сред пишещите братя с разкази като „Кукувицата“, „Ботушите“, „Втора хирургия“, „Квенкер и лисицата“, „Защо няма Бог“, „Иск“, „Паскалев“. Те са образци на словесното творчество, преводими и разбираеми извън родния контекст. Литературният критик Симеон Янев причислява Дамянов към най-добрите автори от поколението на 40-те години, което създава ярка литература извън официалния канон на „социалистическото изкуство“ (Янев 2018: 111). Писателят и литератор Деян Енев пише за времето на своята младост: „…разказите на Красимир Дамянов ни зашеметиха. Той издаде само два сборника – „Защо няма Бог?“ и „Дяволски нокът“, но в тях беше всичко, което търсехме като млади и зелени белетристи в областта на разказа. Наред с големите ни разказвачи, той беше нашият истински учител – баткото, който може да бяга най-бързо и да скача най-високо, но човек от нашия двор, от нашето училище, от нашата улица. Един от нас“ (Енев 2009: 148). След двайсет години мълчание Красимир Дамянов публикува романа „Дневникът на една пеперуда“ (2008 г.), който бе номиниран за трите най-престижни литературни награди в България. Последва „Студентът по хармония (Балада за Виктор Пасков)“ от 2012 г. Романът се превърна в атракцията на Международния панаир на книгата. През 2022 г. те и „Hispania“, останал незавършен поради смъртта на писателя (11. 01. 2015), бяха обединени като три последователни части на един роман. Към 2009 г. Дамянов написва изключителната си пиеса „Дяволски нокът“, която е била пред поставяне в Народния театър (Борисов 2020). Писателят бе приветстван от своите верни приятели, именити литературни критици и писатели сред които Михаил Неделчев, Деян Енев, Румен Леонидов, Златко Енев, Захари Карабашлиев. Романите му предизвикаха литературна и медийна дискусия.

Автор: Д-р Илия Мечков
Регионален исторически музей – София
amechkov@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ДЕВИЧЕСКОТО ПРАКТИЧЕСКО ПРОФЕСИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ „КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ“ – ПАВЛОВО – СОФИЯ

РЕЗЮМЕ

В следосвобожденска България се отдава голямо внимание на образованието – основен фактор за напредъка на нацията. Като столица на държавата, София по естествен път става център на просветното дело в страната. С развитието на индустриалното производство възниква и необходимост от специално професионално образование. Тук се създават както държавни, така и частни професионални училища, които да задоволят нуждите от специализирани технически кадри. Наред с тях възникват и училища, в които се преподават знания и умения за различни занаятчийски дейности и практикуваните домашни занаяти в променените условия и свързаните с тях нови потребности.

Автор: Марияна Маринова
Регионален исторически музей – София
mariyana.marinova@sofiahistorymuseum.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

90 ГОДИНИ ПРИРОДЕН ПАРК „ВИТОША“

РЕЗЮМЕ

Витоша е едно от нещата, които правят София уникална европейска столица. Докато всички други си имат река или море, нашата София си има планина и гледката към нея в топъл есенен ден е достатъчна, за да повдигне настроението и да даде повод да помечтаем за звездни вечери на Копитото и слънчеви дни по пътеките на планината.

Автор: Юлия Михайлова
Дирекция на Природен парк „Витоша“
julia_mihaylova@abv.bg

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК