Е-БЮЛЕТИН НА МУЗЕЯ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

издание на Регионален исторически музей - София

Археология

01 Ное
2016

РЕЛЕФ НА МИТРА ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА СОФИЯ

Автор: Надежда Кирова

РЕЗЮМЕ

Предмет на настоящата статия е релеф на бог Митра намерен недалеч от София (с. Герман). Той е част от колекцията на Регионален исторически музей – София и тук се публикува за първи път. Представлява сцена на тавроктония, т.е. убиване на бика. Подобни релефи са използвани в митреумите из цялата Римска империя. Сердика е един от главните центрове в провинция Тракия, където се почитал Митра. Релефът от Герман представя много особености, изпълнен е много внимателно и детайлно. Може да бъде датиран през втората половина на II в.

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК

01 Ное
2016

СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ОБЕКТ БУЛ.„ХРИСТО БОТЕВ“ № 52

Автори: Александър Станев, Владислав Тодоров, Емилия Евтимова

РЕЗЮМЕ

Спасителното археологическо проучване на обект бул. „Христо Ботев” № 52, дава възможност да се направят няколко извода: теренът остава встрани от застроената градска площ до края на ХVІІІ век. Намерените антични материали от ІV-VІ век (обр. 6.1-9, 7.1-6) и средновековни от ХІІ век (обр. 7.7-9) не са свързани със структурите, регистрирани в рамките на парцела. В източната част на изследваното пространство се разкри корито на река, която се е спускала от юг към север. В нейното русло са открити османските монети от ХV и ХVІ век (обр. 10.4-6). В края на ХVІІІ – началото на ХІХ век на западната заливна тераса се е образувало градско сметище, от което произхожда и основната част от керамичния материал (обр. 8.1-10). Около средата на ХІХ век реката е пресушена. Вероятно покачването на подпочвените води при влажно време е принудило живеещите наоколо да изградят бродове от масивни камъни. Между средата и края на ХІХ век теренът е засипан с пръст. По този начин в него попадат археологически материали, донесени отвън (обр. 9.1-8, 10.1-3). Приблизително по същото време се появява нетрайна постройка от кирпич, както и тясната улица с каменна настилка, ориентирана изтокзапад, която е отвеждала към централната част на София. През ХХ век източната част от терена остава във вътрешния двор на масивна сграда, която е дълбоко вкопана в западната част на парцела. Отново през ХХ и началото на ХХІ век са извършени нови дълбоки вкопавания и засипвания на терена, което допълнително затруднява интерпретацията на археологическия материал. Разкопките въпреки липсата на културни напластявания до времето на Възраждането имат своя приносен характер за ранната история на София.

ИЗТЕГЛИ И РАЗГЛЕДАЙ ПУБЛИКАЦИЯТА ОТ ТУК